При по-големите деца е препоръчително храненията да се ограничат до основни и междинни, като се избягват безразборните хранения между тях. Между основните хранения трябва да се приема основно вода, а соковете е препоръчително да се дават към основните хранения. Препоръчва се консумацията на твърди храни и храни, стимулиращи слюноотделянето, които от своя страна подпомагат самопочистването на зъбите (сурови плодове и зеленчуци, ядки, сирене). Ограничават се меки и лепкави храни, които се натрупват като зъбна плака.
Личната орална хигиена е съществена част от превенцията на оралните заболявания. Отстранявайки зъбната плака, се ограничава количеството на патогенните микроорганизми, водещи до увреждане на зъбите и меките тъкани. Механичното отстраняване на зъбната плака се осъществява с четка и паста за зъби, като при по-големите деца може да се добави и жабурене с вода за уста, оказваща химичен контрол върху плаката. При малките деца е задължително активното участие на родителите в хигиената. Зъбите трябва да се мият сутрин и вечер. През деня между храненията се препоръчва дъвченето на дъвки без захар.
Флуорната профилактика води до създаване на резистентни на вредните въздействия емайлови повърхности. Това от своя страна води до по-малък риск от поява на кариес. Препоръчително е да се прави флуорна профилактика у дома с флуорни зъбни пасти, като в допълнение могат да се използват разтвори, гелове, таблетки и други, но след консултация със зъболекар. Флуорната профилактика може да се прави и в кабинета с помощта на флуорни лакове, гелове и други. Флуорната профилактика постига много успехи за превенцията на кариеса. Тя обаче повлиява предимно гладките повърхности на зъбите. Кътниците имат особена морфология на дъвкателните повърхности, особенно при постоянните зъби – фисурите (ямките и браздите) са ретентивни, което от своя страна затруднява почистването им. Освен това при пробив зъбът не е завършил напълно минерализацията на фисурите, което го прави податлив към развитие на кариес. Затова при децата се прави профилактично покритие на фисурите с т.нар. силанти. Така те се предпазват от действието на околната кариесогенна среда, която причинява ранното развитие на кариес. Силанизирането е най-ефекасно през първата година след пробива на зъба. Силанизиране може да се прави и на по-големи деца, които са с висок риск от развитие на кариес.
При поява на начален обратим кариес е възможно да се избегне оперативното лечение (т.е. използването на машинка). Реминализацията представлява превантивно неоперативно лечение, което включва различни техники за въвеждане на минерали в деминерализирания емайл и мерки за намаляване на кариесогенната среда. Реминализиращите средства доставят Ca, P, F в зоните на емайлова деминерализация и спомагат за тяхното навлизане в кристалите на емайла. Най-често са под формата на пасти и гелове за намазване на зъбите. Могат да се прилагат и при деца с кариеснерезистентно съзъбие, деца с ортодонтско лечение, деца със системни заболявания и други.