Травма на млечен зъб – как да реагираме?

Статии

Често срещан проблем при децата са травмите на временните зъби и околозъбните тъкани [ пародонта ]. Защо не бива да подценяваш проблема и как да реагираш, ако се случи на детето ти, научи от д-р Джейн Астарджиева

Как се случват?

Най-рисковият период за възникване на травми е възрастта около прохождането на малкото дете, до около 4-5 годишна възраст, като горните резци [ предните зъби ] са най-застрашени.

Най-честите травми са на пародонта и меките тъкани, следват травмите на зъбните тъкани [ коронката и/или корена на зъба ] и тези на алвеоларната кост [ която поддържа зъбите ] и избиването на зъб извън нея.

Защо не бива да се подценяват?

Травмите на временното съзъбие крият сериозни рискове от нарушаване на нормалното развитие на постоянните зъби, които към момента на травмата се намират в костта [ зъбни зародиши ].

Емайловите хипоплазии [ променен външен вид на постоянния зъб ], промяна във времето и мястото на пробив, поради преждевременна загуба на временен зъб, или задържането на зъб в костта [ импактиране ] са чести усложнения при нелечение на травма.

Кога да се търси помощ от дентален лекар?

ВИНАГИ. Времето от настъпване на травмата до преглед от специалист и лечение е решаващо за успеха му и намалява риска от усложнения.

За какви симптоми да следи родителят?

Най-честите усложнения са: промяна в цвета на зъба, оток на меките тъкани, възпаление на гингивата [ венеца ], зъбна подвижност [ разклащане на зъба, преди нормалното време за смяна ], наличие на фистула.

Ако забележиш някое от изброените, трябва незабавно да заведеш детето при специалист.

Как се лекува?

Изборът на лечение зависи от вида на травмата, от рентгенологичната находка [ задължителна ], но и от съдействието на детето и помощта на родителите.

При леки травми, отчупване на коронката, зъбът се запазва и се изгражда с естетичен композит.

При по-тежки травми, изместване на зъба от алвеолата, засягане на костта или корена, избиване на зъба, отказ на детето за лечение, зъбът се екстрахира [ вади се ], за да не се увреди зародиша на постоянния зъб. При възможност и в зависимост от възрастта на детето, е добре да се постави местопазител от ортодонт, за да не се компрометира правилната подредба на постоянните зъби.

При травми на пародонта, според тежестта на увреждането, се спазват указанията на денталния лекар за орална хигиена и щадяща храна. В редки случаи се предписват и антибиотици за превенция на усложнения.

Родителят спомага за оздравителния процес, като обясни на детето защо е важно да съдейства, а след това следи за добрата орална хигиена на малкия пациент. Препоръчва се миенето на зъбите да е с мека [ Soft ] четка за зъби, локалното приложение на хлорхексидинови препарати, изписани от денталния лекар, спазване на диета с течно-кашава храна до 14 дни след травмата.